ДЕКЛАРАЦИЯ В ЗАЩИТА НА ХОРАТА ОТ ЗАХАРНА ФАБРИКА 

Ние, долуподписаните организации и граждани, заявяваме ясно и категорично:принудителното разрушаване на единствените домове на десетки семейства от квартал „Захарна фабрика“ в София на 15 април 2025 г. представлява тежко нарушение на националното, европейското и международното право.Следва да се отбележи, че към момента на извършване на разрушенията на жилищата, Европейският съд по правата на човека вече беше издал привременна мярка по Правило 39, с която е разпоредено на българската държава да се въздържи от действия до осигуряване на подходящо настаняване. Пренебрегването на тази мярка представлява самостоятелно нарушение на чл. 34 от Европейската конвенция за правата на човека и подкопава доверието в правовия ред.Събитията от 15 април не са инцидент. Те са резултат от системен отказ на институциите да изпълняват задълженията си по защита на основни права, в това число:

правото на дом и личен и семеен живот (чл. 8 от ЕКПЧ)

правото на защита срещу дискриминация (чл. 14 от ЕКПЧ)

правото на ефективна правна защита (чл. 13 от ЕКПЧ)

правото на достоен жизнен стандарт, включително жилище (чл. 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права)

В допълнение, действията на властите създават реален риск за живота, здравето и безопасността на уязвими хора, включително деца, възрастни и болни лица, оставени без подслон, достъп до вода, храна и медицински грижи. Това поражда основателни основания да се говори за нечовешко и унизително третиране, забранено от чл. 3 на ЕКПЧ.България е задължена да промени законодателството си поне от 2012 година и да не разрушава единствени домове на уязвими хора, но все още не го е сторила въпреки решението Йорданова и други срещу България на ЕСПЧ (25446/06). Българската държава е обвързана и с принципите на:

Европейската социална харта (чл. 31 – право на жилище)

Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 25)

Програмата за устойчиво развитие на ООН – Цел 11.1

Европейския стълб на социалните права (Принцип 19)

Действията по разрушаването на жилищата в „Захарна фабрика“ противоречат на всички горепосочени ангажименти и нарушават Конституцията на Република България, според която семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата (чл. 14), а държавата е задължена да спазва международните договори, по които е страна (чл. 5).Настояваме:

За незабавно, трайно и подходящо настаняване на всички засегнати лица, с гаранции за човешко достойнство, здраве и безопасност.

За разследване и публичен отчет на действията на районната и общинската администрация, включително нарушението на мярката на Европейския съд по правата на човека.

За предприемане на дисциплинарна и/или наказателна отговорност спрямо длъжностни лица, допуснали или наредили изпълнение на разрушенията въпреки разпореждането на ЕСПЧ.

За създаване на кризисен междуинституционален механизъм, който да предотвратява подобни случаи на институционален произвол.

За законодателни промени, гарантиращи ефективна защита срещу бездомност, включително механизми за предварителна социална оценка и алтернативно настаняване при принудително освобождаване на жилища.

За изработване на национална стратегия за социално жилищно настаняване, която да адресира системните дефицити, идентифицирани от години от международни и национални институции.

Тази декларация е призив не само за справедливост в този конкретен случай, а за прекратяване на системната практика за изселване без алтернатива.Това не е социален въпрос – това е правен, институционален и морален провал, който изисква незабавна политическа реакция.Ние не отправяме призив за милост.Ние изискваме правосъдие и върховенство на закона.